Законодателство
Многоезичният характер на Европейския съюз и неговите институции е гарантиран с Регламент 1/58 на Съвета, чийто член 1 постановява, че официалните езици на ЕС са тези на държавите членки. Първоначално, когато ЕС все още е бил Европейска икономическа общност, се споменават само 4 езика, но с всеки кръг на разширяване са добавяни нови езици:
„Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски."
Освен това, в по-широк смисъл, зачитането на езиковото многообразие е основна ценност на Европейския съюз, също както и уважението към личността и отвореността към други култури. Това е включено в преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се посочва: „като черпи вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа [...], като потвърждава привързаността към принципите на свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека“. В член 2 от Договора за Европейския съюз се отделя голямо внимание на зачитането на правата на човека и борбата с дискриминацията, а в член 3 се посочва, че ЕС „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие“.
В Хартата на основните права на ЕС, приета през 2000 г. и станала правно обвързваща с Договора от Лисабон, се забранява дискриминация въз основа на езика (член 21) и Съюзът се задължава да зачита езиковото многообразие (член 22).
В ООН има 6 работни езика — английски, арабски, китайски, френски, руски и испански език.
Политиката на ООН в областта на многоезичието
Организациите от IAMDLAP* също приеха текст относно многоезичието, наричан Виенската декларация.
Що се отнася до авторското право и защитата на „интелектуалната собственост“, преводът на конферентни преводачи, след като веднъж е документиран и съхранен, е защитен по силата на международното право. Бернската конвенция предвижда защита на интересите на авторите — преводите са защитени като оригинални произведения, а преводачите са защитени като автори. Когато е в материална форма, работата на конферентния преводач от всяко естество се превръща в превод по смисъла на Бернската конвенция и изключителните права, предвидени в конвенцията, се прилагат по отношение на автора. (източник: AIIC)
* IAMLADP (Международна годишна среща по въпросите на езиковите разпоредби, документацията и публикациите) е международен форум и мрежа на ръководителите на международни организации, използващи доставчици на конферентни и езикови услуги, свиквана под егидата на ООН, но включваща европейските институции.
Професионални стандарти и етика
Международните организации, включително институциите на ЕС, имат строги процедури за акредитация, както за служителите, така и за преводачите на свободна практика, за да се гарантира, че качеството на устния превод е добро.
ГД „Устни преводи“ има споразумение („Споразумението“) със своите постоянни устни преводачи и тези на временен договор, в което са определени условията на труд.
Тя също така е сключила отделно споразумение (Конвенция) с устните преводачи на свободна практика.
Професионалните стандарти и етика обхващат много различни аспекти. Тук са посочени някои от тях, съдържащи се в документ на ГД „Устни преводи“ относно етиката:
1) работа в екип: работата на устния преводач е индивидуална, но може да бъде с високо качество само ако всички членове на екипа работят добре и има организирано колективно усилие. Това се отнася както до малкия екип в кабината, така и до по-големия екип, който работи заедно по време на заседание. Винаги трябва да третираме нашите колеги с уважение и внимание, същото се отнася и за нашите ръководители и нашите клиенти. Уважението означава не само уважение към лицето, но и към неговото време и пространство.
2) предлагане на помощ: предоставянето на помощ на колеги също е изключително важно и е един вид изкуство, тъй като трябва да знаем точно кога и как да предложим помощ. Не бива да натрапваме нашата помощ на колеги или да се чувстваме обидени, ако те откажат помощта. Просто да знаеш, че разполагаш с помощ, ако е нужно, може да бъде цялата необходима помощ. Също така е добре колегите ни да знаят какъв вид помощ бихме искали да получим, особено ако считаме, че не ни помагат по подходящ начин.
3) превключване: уважението към колегите в другите кабини означава да използваме правилно бутона за превключване или Б канала, т.е. да сме сигурни, че освобождаваме превключвателя след извършване на превод ретур с цел освобождаване на канала за кабината на език А, или не да „крадем“ канала от кабина, в която преводачите се опитват да предоставят обратен превод.
4) подготовка на заседанията: едно от нашите най-важни задължения като устни преводачи е да се подготвяме задълбочено и систематично за всички срещи, за които сме назначени. Колкото повече знаем за темата, контекста и терминологията на дадено заседание, толкова по-добре ще работим в кабината. Задълбочената подготовка изисква време и усилия, но е от съществено значение, ако искаме да постигнем нашата основна цел: предоставяне на качествени устни преводи.
Тъй като заседанията стават все по-специализирани и технически сложни, подготовката им може понякога да се окаже трудна задача сама по себе си, но със сигурност ще бъде от полза и ще допринесе за поддържане на нашата репутация за качество.
5) поверителност на документите: документите, разпространявани по електронен път преди заседанието, както и печатните документи, предоставяни в кабината, трябва да бъдат надлежно защитени дори ако определен документ вече е бил публикуван при други обстоятелства. Устните преводачи трябва да избягват да оставят копия извън кабината или да изпращат електронни версии извън защитените мрежи на ЕС. Те трябва да избягват ненужното копиране или разпространение на документи и да прилагат принципа „необходимост да се знае“.
Видеоматериал за професионалното поведение в кабината
Международната асоциация на конферентните преводачи (AIIC) се счита за гарант на качеството и стандартите, включително условията на труд. Членството в AIIC е чрез партньорски проверки и система за спонсорство. Членовете на AIIC поемат ангажимент да спазват строги кодекси за професионални стандарти и етика.
Стандарти за устен превод на Международната организация по стандартизация (ISO)
ГД „Устни преводи“ участва във всички стандарти, свързани с устния превод, (с изключение на един за устния превод в общността (13611), който е гласуван преди нейното участие в ISO). Ние присъстваме на срещите на ISO със статут на наблюдатели (като експерти без право на глас, тъй като само националните комитети на държавите могат да гласуват), но можем да говорим на заседанията и да оказваме влияние.
Международната организация по стандартизация в момента обсъжда конкретен стандарт за конферентния превод, като ГД „Устни преводи“ също участва в дискусиите.
Като цяло има ISO стандарт за устния превод; ISO 188841: Услуги за устен превод — общи изисквания и препоръки.
ГД „Устни преводи“ винаги спазва ISO стандартите, въпреки че европейските институции не подлежат на сертифициране.
Технически стандарти
ГД „Устни преводи“ също помага при разработването и се придържа към най-новите технически стандарти (включително стандартите ISO)