Превод на жестомимичен език в правен контекст

Превод на жестомимичен език в правен контекст

Жестомимичните преводачи могат да работят в юридически контекст – от съдебната зала до полицейското управление. Те трябва да спазват професионален кодекс на поведение. Преводачите са обвързани от задължение за поверителност и тяхната единствена задача е да извършват правилен превод, както от езикова, така и от културна гледна точка.

Жестомимичните преводачи трябва да са квалифицирани да работят в правен контекст. Това може да се провери в националния регистър на юридическите устни преводачи в дадена държава или чрез друга подобна национална система за квалификациите на преводачите.

В много държави има национално законодателство, съгласно което всички глухи лица, лица с увреден слух и лица с комбинирано увреждане на зрението и слуха, които използват жестомимичен език, имат право на професионален и квалифициран жестомимичен преводач при наказателно производство. Освен това в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. са определени общи минимални правила за държавите от Европейския съюз (ЕС) относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, както и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест.

В информацията за финансирания от Европейската комисия проект JUSTISIGNS[1] се казва:

При прилагането на законодателството използваме модели на социалната политика, знания за културното поведение и морала на мнозинството, предположения относно използването на споделен общ език и прилагането на правни прецеденти. Нито едно от тези предположения не върши особено добра работа при участието на глухи хора в правен контекст. Поради това, когато се предполага, че глухите хора имат същия достъп до правната система и постигат същите резултатите като хората, чийто слух не е увреден, твърдението, че правосъдната система защитава правата на всички, може да се постави под въпрос.

Работещите по JUSTISIGNS са наясно със специфичните причини за този проблем:
жестомимичните езици не се ползват от никакъв статут или имат ограничен статут, което възпрепятства достъпа на глухите хора до информация на всички етапи на съдебния процес;
недостатъчно разбиране на ограниченията в юридически контекст, породени от процеса на устен превод между два езика, и на допълнителните предизвикателства, възникващи при превода между говорим (слухово-словесен) и жестомимичен (визуално-пространствен) език;
липса на осведоменост (сред практикуващите юристи) за образованието и културата на глухите хора, което води до предизвикателства в правен контекст.

Това подчертава колко е важно да се осигуряват квалифицирани жестомимични преводачи в юридически контекст.

Събрали сме също информация за конферентния превод на жестомимичен език и за превода на жестомимичен език в публичната сфера.